Да опишеш опита от психеделици на някого, който никога не ги е опитвал, може да бъде предизвикателство. Всяко пътуване е уникално и често интензивно, но много потребители съобщават за обща тема: изменени визуални възприятия. Обектите могат да изглеждат изкривени, цветовете да се смесват, а сложни геометрични модели да се появяват, напомнящи на филм на Тим Бъртън.
Въпросът е: какви неврологични процеси създават тези ярки халюцинации? За да изследват това, екип от изследователи, ръководен от учени от Университета Рур в Бохум, в сътрудничество с колеги от Хонг Конг и Сингапур, се опита да наблюдава активността на мозъка по време на халюцинация в реално време.
Предизвикване на халюцинации при мишки за научно прозрение
Използвайки иновативен оптичен метод, изследователите записаха невропсихична активност в цялата кора на будни, свободно движещи се мишки. Разработен от професор Томас Кньофел от Баптисткия университет в Хонг Конг, този метод позволява на специфични неврони да флуоресцират в отговор на електрическа активност, което позволява прецизно наблюдение на мозъчната функция без инвазивни електроди.
Екипът администрира психеделични съединения, по-специално 2,5-диметокси-4-йодоамфетамин (DOI) и TCB2, и двете от които активират серотониновия 5-HT2A рецептор - ключов играч в ефектите на класическите психеделици като LSD и псилоцибин.
Ритъм на халюцинациите
Какво разкрива халюцинацията на монитор? Основното откритие беше бавен, пулсиращ ритъм от приблизително 5 цикъла в секунда в първичната визуална кора, областта, отговорна за обработката на визуални стимули. Първоначално, този 5-Hz ритъм присъстваше по време на нормални будни състояния, но неговата честота значително нарасна, след като психеделичните вещества започнаха да действат.
Интересно е, че тази активност не беше ограничена само до визуалната кора; изследователите откриха, че 5-Hz ритъмът също синхронизира с активността в ретросплениалната кора, регион, свързан с обработката на паметта.
Свързване на паметта с възприятието
Проучването идентифицира кратко забавяне от около 18 милисекунди между активността на визуалната кора и ретросплениалната кора, което показва пряка връзка между това, което се вижда, и това, което се помни. Когато психеделиците се въвеждат, способността на мозъка да обработва непосредствена визуална информация намалява, принуждавайки го да "попълва" пропуски с съхранени спомени, което води до халюцинации.
Този феномен предполага, че мозъкът преминава в състояние, подобно на "частично сънуване", при което вътрешните спомени се проектират, сякаш са реални преживявания.
Проницателности в човешките психеделични опити
Въпреки че директната комуникация с мишки е невъзможна, тези открития предоставят ценни прозрения за човешките психеделични опити. Предишни изследвания показват, че под въздействието на психеделици като LSD, функционалните мрежи на мозъка стават по-взаимосвързани, наподобявайки свободното мислене на бебета.
Тези открития не само подобряват нашето разбиране за функционирането на мозъка, но и прокарват пътя за потенциални терапевтични приложения. Психеделичните вещества все повече се изследват за способността си да лекуват психични заболявания, помагайки на индивидите да пренапишат негативните модели на мислене.
Чрез използване на тази уникална мозъчна активност, изследователите се надяват да разработят персонализирани терапии, които да използват капацитета на ума за лечение и трансформация.
