Наскоро проведено изследване, ръководено от д-р Джейкъб Бонгерс, дигитален археолог от Университета в Сидни, подчертава значителната роля, която птичи изпражнения играят в развитието на андските цивилизации. Проучването акцентира на това как гуано от морски птици, често пренебрегвано, е било жизненоважен ресурс, който е стимулирал социополитически и икономически трансформации в перуанските Андите.
Д-р Бонгерс отбеляза: "Въздействието на гуано върху производството на царевица беше дълбоко, подхранвайки икономиката на кралството Чинча, увеличавайки търговията, богатството, растежа на населението и стратегическия им алианс с Империята на инките." В контекста на древните андски общества, торовете бяха синоним на власт.
Научни прозрения за древното земеделие
Резултатите, публикувани в PLOS One, включваха анализ на биохимични маркери в 35 проби царевица от погребални места в долината Чинча, която някога е приютявала процъфтяващо общество от около 100 000 души. Лабораторните резултати разкриха изключително високи нива на азот в царевицата, което показва, че е била торена с гуано, известно със своето богато на хранителни вещества съдържание, произтичащо от диетата на морските птици.
Д-р Бонгерс обясни, че гуано вероятно е било добивано от близките острови Чинча, известни със своите висококачествени находища. Исторически сведения показват, че общности от крайбрежен Перу и северен Чили пътували до тези острови, за да събират изпражненията на морските птици за селскостопански нужди.
Освен това, изследователският екип е разгледал археологичното изкуство, където морските птици, риба и царевица често се появяват заедно на различни артефакти. Тези представяния допълнително потвърдиха културното значение на морските птици и царевицата в тези общества.
"Нашите химически и материални доказателства потвърждават предишни открития, че гуано е било умишлено събирано като тор," заяви д-р Бонгерс. "Това също отразява по-дълбоката културна оценка за връзката между морските птици и земеделието." Д-р Емили Милтън от Института Смитсониън подчерта важността на интегрирането на множество изследователски подходи, за да се разбере напълно тази селскостопанска практика.
Земеделие в предизвикателни условия
Крайбрежното земеделие в Перу винаги е срещало предизвикателства поради аридния климат. Гуано от офшорни острови предоставя устойчиво решение за торене, позволяващо мащабно отглеждане на царевица в долината Чинча. Тази основна култура беше от решаващо значение за поддържането на местните икономики, позволявайки на търговци, фермери и рибари да процъфтяват.
Д-р Бонгерс посочи, че докато Чинча били признати за богато крайбрежно общество, ролята на гуано в тяхното благосъстояние е била преди това недооценена в сравнение с други ресурси като черупките на спондилус.
Влиянието на гуано върху отношенията с инките
Империята на инките, която създаде най-голямата индигенна империя в Америка, също оценяваше царевицата, особено за церемониални цели. Въпреки това, отглеждането на царевица в планините представляваше трудности. Д-р Бонгерс предположи, че гуано е било ценен ресурс за инките, влияещо на дипломатическите отношения с Чинча.
Екологична мъдрост зад успеха
Съавторът д-р Джо Осборн подчерта, че истинската сила на Чинча не се е състояла само в достъпа до ресурси, а в тяхното овладяване на екологичните системи. Неговото разбиране за взаимовръзката между морския и наземния живот им е позволило да създадат селскостопански излишъци, които поддържали тяхното кралство. Това изследване хвърля светлина върху начина, по който крайбрежните общности са използвали ресурсите, за да увеличат влиянието си в предиспански времена.
